Теософите определят, че човек е „манас“ – същество, което мисли. Да, първите хора, които са дошли на Земята, които създадоха Земята, мислеха; но ония, които останаха да я управляват, те престанаха да мислят. (162, с. 102)
Българската дума „мъж“ има дълбоко съдържание – тя произлиза от санскритската дума „манас“, която означава същество, което мисли. Затуй хората казват: „Бъди мъж!“, сиреч същество, което мисли, разсъждава, което има воля да върши това, което е добро. Това значи да бъдеш човек. И бъдете уверени в този закон, че човек не може да има воля, ако не върши добро. (159, с. 160)
Разумността на човека се дължи на усилието на неговия ум, на усилието на неговото сърце, на усилието на неговата воля. Духът и душата раждат разумността. Умът е дете, родено от Духа. Затова е кръстен „манас“. Манас означава същество, което мисли. Значи, умът е дете, което мисли и то е родено от Божествената Мъдрост и Божествената Любов. (146, с. 133)
Понятията на съвременните религиозни и светски хора за живота са толкова изопачени! Това не произтича от зла воля, а от една оптическа измама на човешкия ум. В съвременните хора висшият ум не е още развит. Теософите го наричат „висшия манас“. В ущърб на висшия ум се е развивал нисшият, в който се намира локализиран човешкият егоизъм. А стремежите на този ум са диаметрално противоположни на висшия манас. (162, с. 150)
Теософите наричат висшия ум висш манас, природния или нисш ум наричат нисш манас. Обаче никъде не се споменава за средния ум – средния манас, който е най-важен. Висшият манас е основата, върху която се гради човешката мисъл. Значи той е почва на умствения свят. Ако разбирате елементите на тази почва, ще знаете какво да сеете в нея. Всяка мисъл съдържа зародиш на дейност. Да се научиш правилно да мислиш, ще рече да знаеш какви семена да сееш през разните годишни времена. Казано е в Писанието: „Каквото посееш, това ще пожънеш.“ Тук се разбира за сеене в мисълта. Между хората има толкова погрешни схващания, толкова погрешни постъпки, че ако не послушат гласа на великия Учител, ще се изтребят едни други. (126, с. 202)
В една от неделните беседи аз употребих думата „рада“, която на български език се дава и като име на човек – Рада. Вие си служите с тази дума, произнасяте я, без да знаете, какво тя означава всъщност. Тя е санскритска дума и се пише radha. Българите са взели тази дума, изхвърлили са буквата „h“ и са образували името Рада. Radha означава реалната Любов, с която човек може да служи на Бога във въплътения живот. Или тя още означава онзи принцип, чрез който Божественото може да се прояви в материалния свят. Буквата „а“ в тази дума означава активност, активно начало. Radha подразбира в санскритски език водителка на хорото, на онова хоро, което става според закона на Любовта. Всеки човек, който иска да служи на Бога според закона на Любовта, трябва да съдържа в себе си принципа Radha. (78, с. 224)
Radha означава служене с Любов. Аз желая всички ученици в Школата да придобият вътрешната хармония в себе си, да придобият принципа на Radha. Който изявява този принцип правилно, той има в средата на челото си една светла звезда, която показва, че между Бога и този човек е създадена връзка… Тази звезда може да се вижда така, както мъдреците-овчари видяха звездата, която ги заведе да се поклонят на Христа. Това беше Христовата звезда, която те видяха. Христос всякога виждаше тази звезда пред себе Си. Затова именно наричат Христа „сутринната звезда“ или „зорницата на живота“. И тъй, първо ще търсите своето място; второто, което трябва да придобиете, това е състоянието на Radha. За постигането на тези две неща се изисква усилена работа. Вие имате условия и материали, с които може да работите. Тази работа представлява алхимически процеси, които трябва да станат у вас. Тези процеси не са нищо друго, освен условия за пресъздаване на човешкия характер. Човек трябва да пресъздаде, т.е. облагороди характера си. Той ще постигне това, като превърне всички неблагородни метали в своята кръв в благородни, главно в злато. В идеята за превръщане на неблагородните метали в благородни алхимиците са скрили великата Истина за пресъздаване и облагородяване на човека. (78, с. 230)
